Определено не така си представяше нещата,не си представяше че всичко можеше да се стече по този начин,че живота му можеше да е толкова объркан или поне той го виждаше по този начин.Знаейки какво чувстваше в себе се,какво объркване носеха тези чувства и как стоенето у дома не помагаше с нищо.Напротив,усилваха тревогите му,това неспокойство което нарастваше неимоверно у него не знаейки дали онова което изпитваше в себе си бе редно или не.Какво дори бе то,дали бе нещо ново или нещо старо,скрито под повърхността на старите му чувства,на онези любов по която Фернандо линееше ден след ден.Чувствайки се отговорен за загубата й,чувствайки как тя като че ли още го преследваше,не намирайки покоя си или поне така смяташе той.Може би се побъркваше,може би прекалено много мислеше за нея на моменти,фокусирайки се върху нещо,което отдавна трябваше да е напуснало сърцето и душата му.Спомена за нея трябваше да избледнее,изчевайки и позволявайки му да продължи живота си,ала като че ли това не се случваше.А стоейки у дома си само повече мислеше за нея,стоейки сам мислите сами нахлуваха в главата му раздирайки се от чувството за вина.Чувствайки че ако бе сторил нещо тя все още можеше да е жива,само че той не бе виновен с нищо,такава бе съдбата й ала той не го чувстваше така,оставяйки сърцето му да страда от загубата й.Заключено вовеки за всяка една жена.

Може би не всяка,тъй като за малката му сестричка то никога нямаше да бъде затворено,но любовта му към нея бе различна от онази която бе изпитвал към покойната си годеница.Жената,която той смяташе за негова любима и сродна душа,въпреки че нещо в него му  подсказваше ,че не бе така но той всячески се бе борил за тази любов и ето до какво бе довело тя,губейки я.Показвайки му че тази девойка не бе за него,че той трябваше да слуша вътрешният си глас,доверявайки се на онази част от себе си,която щеше да му покаже верният път.Вярната жена в живота му,само че докато той се влюбеше отново имаше толкова много време,което можеше да запълни или с работа си или с това да помага на хората.Нещо което той обичаше да прави,доброто му сърце бе отворено за хората,за страданията им помагайки на всеки с каквото можеше.Не стискайки имането си,подавайки ръка на бедния и страдащ човек от кралството,правейки го истински щастлив от това че можеше да помогна на хората.Така и неусетно се бе запознал със сеньор Да Винчи,който имаше нужда от помощта на младият принц,който на драго сърце се бе съгласил да помогне на талантливият художник,който щеше да нарисува красива икона за кметството.Благородно дело,което той подкрепяше и смяташе да помогне с каквото може.

Поемайки ангажимента да намери липсващите неща от списъка му така че да може той да завърши работата си.Приемайки на драго сърце,чувствайки се щастлив че имаше шанс и той да допринесе за нещо,взимайки листа хартия на който бе написано всичко от което художника имаше нужда.Разбирайки се в кой ден и час Фернандо да се върне с всичко необходимо.Захващайки се очти мигновенно за задачата си,търсейки тези неща питайки хората и купувайки всичко необходимо.Не жеалейки средствата си,за тази икона си заслужаваше да се вложи само най-доброто и качественото.Събирайки всичко необходимо,попълвайки целият списък на сеньор Да Винчи.Доволен отивайки в уреченият ден и час предоставяйки му всичко необходимо той да започна и завърши прелестната си икона.Убеден че щеше да е поредното съвършено нещо сътворено от него,самият Фарнандо не веднъж бе виждал творбите му,наслада за всяко око , сега тук той самият бе помогнал да се създаде поредният шедьовър.Оставяйки нещата на една масичка близо до господина,усмихвайки се вежливо,горд от себе си че бе помогнал на с каквото можеше,нямайки търпение да разбере дали имаше с какво още да е полезен или оттук насетне сеньора щеше да поеме нещата в своите ръце.