От към лагуната Венеция изглеждаше като същинско златисто съзвездие насред тъмното индигово кадифе на здрача. Там, зад прозорците, окичили града като пъстри скъпоценни камъни, хората живееха своите съвсем обикновени животи и дори не подозираха за пристигането на тези, които щяха да променя представите им за света. Тяхната бледа кожа синееше , отразявайки светлината на пълната Луна, или онова място, което в сърцата им носеше името „дом“ . Развяти от южняка, русите им коси приличаха на ангелски ореоли, ала непредвидени обстоятелства бяха отнели крилете им. Лунното племе бе принудено да засели представителите си на Земята, където да се слеят с хората незабележимо, съхранявайки магията и обичаите си. Ала знанието, което притежаваха не можеше да остане скрито. Вроденият им алтруизъм постави началото на една нова Епоха. Луничарите променяха живота на хората, посяваха мечти в главите им, отключваха врати, които „бабаните“ дори не подозираха, че съществуват. Нима вярвате, че великият Леонардо да Винчи просто е сънувал всичките си проекти, които за повечето хора изглеждали магически и съвсем непостижими?! Тайните на преодоляването на гравитацията и сложнте механизми му били прошепнати, защото тези, които владеели магията и знанието не биха могли да греят в светлината на прожекторите. Лунните хора се превърнали в обилния дъжд, който накарал цветето на Ренесанса да избуи и разцъфти, ала кредит за това щели да придобият петте знатни фамилии и много други „учени“, които щели да останат в историята с гениалните си идеи и изобретения.